На срещата присъстваха Илия Илиев, Дафина Лазарова и Нирен Хасанова от СУ „Св. Климент Охридски” (България), който организира срещата; Александра Андрусу, Анна Апостолиду, Нели Аскуни, Илектра Флоропулу, Елина Цирога и Матула Пападимитриу от Националния и Каподистрийски университет в Атина (Гърция, водещ партньор); Пиер Йохан Лафит от Университета Париж 8 – Венсан Сен Дени (Франция); Надяна Кутива и Калиопи Карлу от “Sociality Cooperative” (Гърция).
Програмата на срещата включваше посещение на две училища в София, в които учат ученици от мигрантски, бежански и малцинствен произход. Тези посещения ни позволиха да разберем образователния и педагогически контекст в България и да обсъдим с членовете на учителските съвети, директорите на училищата и някои родители въпроси, свързани с образователния процес и педагогическите инструменти, използвани в тези училища.
В училище № 66, което посещават голям брой деца от Украйна, Сирия и Афганистан, ни посрещнаха с музика и песни, подготвени от ученици и учители. Там посетихме часовете на подготвителен клас и началното училище, като видяхме на практика как работят. В ОУ 106 наблюдавахме целенасочената образователна програма за ромски ученици, деца с обучителни затруднения и деца бежанци, базирана на изкуства, диференцирана педагогика, активно участие на родителите и ролята на учителя-медиатор. В дискусиите с учителите и директора обменихме информация и гледни точки за различни приобщаващи образователни практики в нашите страни. Срещнахме се и с деца, посещаващи различни класове (математика, география, история, език, английски), в които общата нишка беше мултимодалността на педагогическите инструменти и акцентът върху приобщаването за всички. Бяхме свидетели на редовната педагогическа среща на учителите и накрая танцувахме и пяхме с деца и учители в класа по музика и гимнастика, изживявайки на практика приемането, споделянето и радостта от съзиданието.
Тези посещения представляват общата референтна рамка, така че научната среща за нашия общ проект да бъде допълнена от педагогическите практики и гласовете на главните действащи лица (студенти, учители).
VOLARE има за цел да създаде отворено цифрово хранилище на мултимодално образование, което ще съдържа свидетелства на хора, принадлежащи към малцинствени групи в Гърция, България и Франция. Проектът е педагогическо предложение за изследователска педагогическа практика във висшето образование, която използва човешки свидетелства, глас и биография като източник на знания, използвайки интердисциплинарна и партиципативна методология.
По време на нашия международен семинар тримата партньори по проекта представиха образователната система и контекста на бежанците и миграцията (историческо развитие, данни, предизвикателства във връзка с образованието) на своите страни. Представителите на “Sociality Cooperative” сподели първите си идеи за дизайна на сайта и платформата.
Дафина Лазарова, член на екипа на Софийския университет, представи основните моменти от рефлексивния подход в образованието и това беше въведение към същността на нашия изследователски проект, който се състои в това да обсъдим философията, структурата и съдържанието на многоезичната платформа, която ще бъде създадена, като наблегна на методологията и етиката на събиране на свидетелства. И накрая, обсъдихме различните/общи практики в областта на междукултурното и приобщаващото образование в нашите страни, като поставихме водещите нишки към следващия ни резултат, който се отнася до събирането и оценката на добри практики и експериментални методологии в мултимодалното и приобщаващо образование.
Много благодарим на Дафина, Нирен и Илия за организирането на срещата и личното запознаване с историята и културата на България, както и на директорите и учителските съвети на ОУ № 106 и 66 за топлото посрещане и споделяне. Екипът на VOLARE започна своето творческо пътуване – очаквайте новини!